Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32015R0061

Изискване за ликвидно покритие за кредитните институции

Изискване за ликвидно покритие за кредитните институции

 

РЕЗЮМЕ НА:

Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?

В настоящия делегиран регламент определят се описва подробно как да се прилага принципът, въведен в Регламент (ЕС) № 575/2013, Регламента за капиталовите изисквания, според който кредитните институции трябва да разполагат с достатъчно финансови средства, за да отговорят на исканията за оттегляне в рамките на 30 дни.

Известен като делегирания регламент за ОЛП (отношение на ликвидно покритие), в него се посочва които активи трябва да се считат за ликвидни активи*. В него се определя как следва да се изчисляват очакваните изходящи и входящи парични потоци за период от 30 дни.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Кредитните институции трябва да поддържат отношение на ликвидно покритие от най-малко 100 %. То е равно на отношението между ликвидния буфер* и нетните изходящи ликвидни потоци* за период от 30 дни.

Дадена кредитна институция е под стрес* в следните ситуации (неизчерпателен списък):

  • изтегляне на значителна част от депозитите на дребно;
  • частична или пълна загуба на нейния необезпечен капитал за финансиране или на обезпеченото краткосрочно финансиране;
  • допълнителни изходящи ликвидни потоци в резултат на понижаване на кредитния рейтинг;
  • влияние на повишената променливост на пазара върху стойността на обезпечението;
  • непланирано усвояване на ликвидни и кредитни улеснения;
  • потенциално задължение за обратно изкупуване на дълг или изпълнение на извъндоговорни задължения.

Ликвидните активи:

  • трябва да бъдат собственост, право, правомощие или лихва, притежавани от кредитна институция, която може да предоставя парични средства в рамките на 30 дни;
  • не трябва да бъдат издавани от самата кредитна институция или други органи, напр. инвестиционни посредници, застрахователни предприятия или финансови холдингови дружества;
  • трябва да осигуряват възможност за определяне на стойността им на базата на лесно достъпни пазарни цени;
  • трябва да бъдат котирани на призната борса или да се търгуват чрез пряка продажба или обикновено споразумение за обратно изкупуване*;

Ликвидните активи са разделени в различни категории:

  • Ниво 1 (най-ликвидни), например монети и банкноти или активи, гарантирани от Европейската централна банка, националните централни банки или регионалните правителства и местните власти;
  • Ниво 2A, например активи, гарантирани от регионалните правителства, местните власти или субекти от публичния сектор в ЕС, с рисково тегло от 20 %;
  • Ниво 2Б, например обезпечени с активи ценни книжа, корпоративни дългови ценни книжа, акции, при условие че отговарят на определени изисквания и секюритизации*, които трябва да изпълняват редица строги условия, за да бъдат приети като актив от ниво 2Б.

Кредитните институции трябва да гарантират, че:

  • активите в ликвидния им буфер винаги са достатъчно диверсифицирани, лесно достъпни и могат да бъдат превърнати в парични средства в рамките на 30 дни;
  • държат най-малко 60 % от буфера в активи от ниво 1 и най-много 15 % в активи от ниво 2Б;
  • в рамките на 30 дни не третират като ликвидни активите, които вече не отговарят на критериите.

За определянето и измерването на изходящите и входящите ликвидни потоци, както и за процедурите, които трябва да бъдат предприети, се използват подробни правила и изчисления.

Делегиран регламент (ЕС) 2018/1620 на Комисията внесе някои изменения в законодателството от 2015 г. с цел подобряване на практическото му приложение. Най-важните са:

  • пълно изравняване на изчисленията на очакваните изходящи и входящи ликвидни потоци по репо споразумения, обратни репо споразумения* и сделки за замяна на обезпечения* с международния стандарт за ликвидност на Базелския комитет по банков надзор;
  • посочване на третирането на резервите на централните банки, държани от дъщерни дружества или клонове;
  • регулиране на отказа от минималния размер на емисията за определени активи от трети държави;
  • подобряване на механизма на обратните операции* за изчисляване на ликвидния буфер;
  • интегриране на новите опростени, прозрачни и стандартизирани критерии за секюритизация.

Делегиран регламент (ЕС) 2018/1620 на Комисията се прилага от 30 април 2020 г.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Той се прилага от 1 октомври 2015 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Ликвиден актив: актив, който лесно може да бъде превърнат в парични средства.
Ликвиден буфер: сумата на ликвидните активи, които дадена кредитна институция държи.
Нетни изходящи ликвидни потоци: сумата, която остава след изваждане на входящите от изходящите парични средства.
Стрес: внезапно или сериозно влошаване на платежоспособността или ликвидността на кредитна институция.
Споразумение за обратно изкупуване: известно също като „репо“, това е краткосрочен заем, при който продавачът на ценните книжа се съгласява да ги купи обратно на определена цена и в определен момент.
Секюритизация: процедура, при която различни финансови активи или договорни дългове, например земи за автомобили или ипотеки, се препакетират или се продават на инвеститорите.
Обратни репо споразумения: известни също като „обратни репо“, закупуване на ценни книжа със споразумение за продажбата им на по-висока цена на определена бъдеща дата.
Сделки за замяна на обезпечения: заем на ликвидни активи в замяна на по-малко ликвидни обезпечения. Кредитополучателят заплаща на кредитора такса за съответните рискове.
Механизъм на обратните операции: закриване на сделки (например репо или обратни репо сделки), които предстоят през следващите 30 дни.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (OВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1—36)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Делегиран регламент (ЕС) 2018/1620 на Комисията от 13 юли 2018 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (OВ L 271, 30.10.2018 г., стр. 10—24)

Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 година за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи (ОВ L 191, 28.6.2014 г., стр. 1—1861)

Последващите изменения на Регламент (ЕС) № 680/2014 са включени в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149—178)

Вж. консолидираната версия.

Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34—85)

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1—337)

Вж. консолидираната версия.

Директива 2013/36/EС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338—436)

Вж. консолидираната версия.

Регламент (EС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (OВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1—59)

Вж. консолидираната версия.

Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 135, 31.5.1994 г., стр. 5—14)

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 16.01.2019

Нагоре
OSZAR »