(1)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за програмата „Цифрова Европа“ (наричана по-нататък „Програмата“) за периода 2021—2027 г., който представлява основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (4), за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(2)

Програмата следва да бъде създадена за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка, определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (5) (наричана по-нататък „МФР за периода 2021—2027 г.“).

(3)

Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (6) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) се прилага за Програмата. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(4)

В съответствие с член 193, параграф 2 от Финансовия регламент безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. В такива случаи обаче разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, не са допустими, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. С цел да се избегнат смущения в подкрепата от Съюза, които биха могли да накърнят интересите на Съюза, в решението за финансиране следва да бъде възможно за ограничен период от време в началото на МФР за периода 2021—2027 г. и само в надлежно обосновани случаи да се предвиди допустимостта на дейностите и свързаните с тях разходи от началото на финансовата 2021 година, дори ако те са били изпълнени и направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(5)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (8), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (9) и (ЕС) 2017/1939 (10) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (11).

В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(6)

Съгласно Решение 2013/755/ЕС на Съвета (12), физически лица и субекти, установени в отвъдморски страни и територии, следва да имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на Програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия. Ефективността на тяхното участие в Програмата следва да бъде наблюдавано и редовно оценявано от Комисията.

(7)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (13) Програмата следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, които отговарят на съществуващите потребности и са в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (14), като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането, и като се вземат предвид съществуващите рамки в областта на измерването и сравнителния анализ в областта на цифровите технологии. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими количествени и качествени показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците на Програмата по места.

(8)

Програмата следва да осигури максимална прозрачност и отчетност на иновативните финансови инструменти и механизми, използващи бюджета на Съюза, по отношение на техния принос за осъществяване на целите на Съюза, що се отнася както до първоначалните очаквания, така и до крайните резултати.

(9)

Срещата на върха в областта на цифровите технологии в Талин през септември 2017 г. и заключенията на Европейския съвет от 19 октомври 2017 г. посочиха необходимостта Съюзът да инвестира в цифровизирането на икономиките си и да се справи с недостига на умения, за да се запазят и укрепят европейската конкурентоспособност и иновации, качеството на живот и социалният облик. Европейският съвет стигна до заключението, че цифровата трансформация предлага огромни възможности за иновации, растеж и създаване на работни места, ще допринесе за нашата конкурентоспособност на глобално равнище и ще засилва творческото и културното многообразие. За оползотворяването на тези възможности, е необходимо да се подходи съвместно срещу някои от предизвикателствата, породени от цифровата трансформация, и се преразгледат засегнатите от цифровата трансформация политики.

(10)

Европейският съвет по-специално стигна до заключението, че Съюзът следва спешно да вземе мерки в отговор на нововъзникващите тенденции, включително въпроси като изкуствения интелект (ИИ) и технологиите на разпределения регистър (например блок-верига), като в същото време се гарантира високо ниво на защита на данните в пълно съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, цифровите права, основните права и етичните стандарти. Европейският съвет прикани Комисията да представи до началото на 2018 г. европейски подход към ИИ и призова Комисията да представи нужните инициативи за укрепване на рамковите условия с оглед да се даде на Съюза възможност за проучване на нови пазари чрез основани на риска радикални иновации и за утвърждаване на водещата роля на промишлеността на Съюза.

(11)

Правилното прилагане на Механизма за свързване на Европа, създаден с Регламент на Европейския парламент и на Съвета, и на Европейския кодекс за електронните съобщения, създаден с Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (15), ще укрепи изграждането на силна европейска цифрова икономика и силно европейско общество.

(12)

В съобщението си от 14 февруари 2018 г., озаглавено „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ Комисията, като отчита вариантите за новата многогодишна финансова рамка, набелязва програма за цифрова трансформация на Европа с цел да се осигури „напредъкът към интелигентен растеж в области като висококачествена инфраструктура за данни, свързаност и киберсигурност“. Програмата ще се стреми да обезпечи водещата позиция на Европа в областта на суперкомпютрите, интернета от следващо поколение, ИИ, роботиката и големите данни. Това би укрепило конкурентната позиция на промишлеността и предприятията в Европа в рамките на цифровизираната икономика и би оказало значително въздействие върху преодоляването и запълването на недостига на умения в целия Съюз, така че гражданите да имат необходимите умения и знания, за да се изправят пред цифровата трансформация.

(13)

Съобщението на Комисията от 25 април 2018 г., озаглавено „Към общо европейско пространство на данни“ е насочено към нова мярка, която трябва да бъде взета като ключова стъпка към едно общо пространство на данни в Съюза — безпрепятствено цифрово пространство с мащаб, който ще даде възможност за развитието и за иновациите на нови продукти и услуги, основани на данни.

(14)

Общите цели на Програмата следва да бъдат да се подкрепи цифровата трансформация на промишлеността и да се насърчи по-доброто използване на промишления потенциал на политиките за иновации, научни изследвания и технологично развитие в полза на гражданите и предприятията в Съюза, включително неговите най-отдалечени региони и региони в неблагоприятно икономическо положение. Програмата следва да бъде структурирана в пет специфични цели, които отразяват основните области на политиката, а именно: високопроизводителни изчислителни технологии; изкуствен интелект; киберсигурност и доверие; задълбочени цифрови умения; и внедряване и използване по най-добрия начин на цифровия капацитет и оперативната съвместимост. За всички тези основни области на политиката Програмата следва също така да цели по-добро съгласуване между политиките на Съюза, държавите членки и регионалните политики, както и обединяването на частни и промишлени ресурси с цел увеличаване на инвестициите и създаване на по-силни полезни взаимодействия. Освен това с Програмата следва да се повиши конкурентоспособността на Съюза и устойчивостта на неговата икономика.

(15)

Петте специфични цели са отделни, но и взаимосвързани. Например в областта на ИИ е нужна киберсигурност, за да може той да бъде надежден, капацитетът на високопроизводителните изчислителни технологии (ВИТ) е от ключово значение за подпомагане на ученето в контекста на ИИ, а всeки един от тези три аспекта изисква задълбочени цифрови умения. Въпреки че отделните действия по Програмата се отнасят до една специфична цел, целите не следва да се разглеждат изолирано, а като централна част от един съгласуван пакет.

(16)

Необходимо е да се подкрепят малките и средните предприятия (МСП), които възнамеряват да се възползват от цифровата трансформация в производствените си процеси. Тази подкрепа би дала възможност на МСП да спомогнат за растежа на европейската икономика чрез ефективното използване на ресурсите.

(17)

Централна роля при изпълнението на Програмата следва да бъде предоставена на европейските цифрови иновационни центрове, които следва да стимулират широкото приемане на модерни цифрови технологии от промишлеността, по-специално от МСП и други субекти с до 3 000 работници или служители (дружества със средна пазарна капитализация), от публичните организации и академичните среди. С цел да се изясни разликата между цифровите иновационни центрове, които отговарят на критериите за допустимост по Програмата, и цифровите иновационни центрове, създадени вследствие на съобщение на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост - Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“, които се финансират от други източници, центровете, финансирани по линия на Програмата, следва да бъдат наричани европейски цифрови иновационни центрове. Европейските цифрови иновационни центрове следва да служат като точки, в които ще се предоставя най-новият цифров капацитет, включително ВИТ, ИИ, киберсигурност, както и други съществуващи иновативни технологии, като главните базови технологии, налични също в производствени лаборатории или градски лаборатории. Европейските цифрови иновационни центрове следва да действат като единни звена за контакт, чрез които да се получава достъп до изпитани и утвърдени технологии и следва да насърчават отворените иновации. Също така те следва да предоставят подкрепа в областта на задълбочените цифрови умения, например чрез координиране с доставчиците на услуги в областта образованието за осигуряване на краткосрочно обучение за работници и стажове за студенти. Мрежата от европейски цифрови иновационни центрове следва да осигури широко географско покритие в цяла Европа и да допринесе за участието на най-отдалечените региони в цифровия единен пазар.

(18)

През първата година на Програмата следва да се създаде първоначална мрежа от европейски цифрови иновационни центрове чрез открита състезателна процедура между субекти, определени от държавите членки. За тази цел държавите членки следва да могат да предлагат кандидатите в съответствие със своите национални процедури и национални административни и институционални структури. Комисията следва да отчита в максимална степен становището на всяка държава членка преди да избере европейски цифров иновационен център на територията на тази държава членка. Субекти, които вече изпълняват функцията на цифрови иновационни центрове в контекста на инициативата „Цифровизиране на европейската промишленост“, могат да бъдат определени от държавите членки като кандидати в резултат на открита състезателна процедура. Комисията следва да може да включва независими външни експерти в процеса на подбор. Комисията и държавите членки следва да избягват ненужното дублиране на компетентности и функции на равнище на Съюза и на национално равнище. Следователно при определянето на центровете и на техните дейности и състав следва да се прилага подходяща степен на гъвкавост. С цел да се осигури широкo географско покритие в цяла Европа, както и баланс на технологичния или секторен обхват, мрежата може да бъде допълнително разширена чрез последваща открита състезателна процедура.

(19)

Европейските цифрови иновационни центрове следва да развиват подходящи полезни взаимодействия със съответните действия, финансирани от програмата „Хоризонт Европа“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации, установена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския паламент и на Съвета (16)(наричана по-нататък „Хоризонт Европа“) или други програми за научни изследвания и иновации, с Европейския институт за иновации и технологии (EIT), създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета, по-специално с общностите за знания и иновации на EIT KIC), както и с установени мрежи като мрежата „Enterprise Europe“ или с консултантския център InvestEU, създаден в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(20)

Европейските цифрови иновационни центрове следва да служат като посредници, които да обединяват, от една страна, промишлеността, предприятията и публичните администрации, нуждаещи се от нови технологични решения, и предприятия, по-специално стартиращи предприятия и МСП, разполагащи с готови за пазара решения.

(21)

За европейски цифров иновационен център може да бъде избран консорциум от правни субекти в съответствие с член 197, параграф 2, буква в) от Финансовия регламент, който позволява на субекти, които нямат правосубектност съгласно приложимото национално право, да участват в покани за представяне на предложения, при условие че техните представители имат способността да поемат правни задължения от името на тези субекти и че въпросните субекти предоставят гаранции за защитата на финансовите интереси на Съюза, които са равностойни на гаранциите, предоставени от юридическите лица.

(22)

На европейските цифрови иновационни центрове следва да бъде разрешено да получават принос от държавите членки и участващите трети държави, включително от публичните органи в държавите членки и тези трети държави, принос от международни органи или институции и принос от частния сектор, по-специално от членове, акционери или партньори на европейските цифрови иновационни центрове. На европейските цифрови иновационни центрове следва да бъде разрешено да получават приходи, генерирани от собствените активи и дейности на европейските цифрови иновационни центрове, завещателни разпореждания, дарения и принос от физически лица и финансиране от Програмата и други програми на Съюза, включително под формата на безвъзмездни средства.

(23)

Програмата следва да се изпълнява чрез проекти, които укрепват и разширяват използването на съществен цифров капацитет. Това изпълнение следва да включва съфинансиране с държавите членки и, когато е необходимо, с частния сектор. Делът на съфинансиране следва да бъде определен в работната програма. Чрез дерогация от общото правило финансирането от Съюза следва да може да покрие до 100 % от допустимите разходи. По-специално, това финансиране следва да изисква достигането на критична маса поръчки, за да се постигне по-добра икономическа ефективност и да се гарантира, че доставчиците в Европа запазват водещата си позиция в сферата на технологичния напредък.

(24)

Целите на политиката по Програмата следва да се постигат и посредством финансови инструменти и бюджетни гаранции по линия на програмата InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523.

(25)

Действията по Програмата следва да се използват за допълнително подобряване на цифровия капацитет на Съюза и за коригиране на неефективността на пазара или на неоптималните инвестиционни ситуации по пропорционален начин, без да се дублира или измества частното финансиране, и следва да осигуряват ясно изразена европейска добавена стойност.

(26)

За постигането на максимална гъвкавост през целия жизнен цикъл на Програмата и развиването на полезни взаимодействия между компонентите на Програмата, всяка една от специфичните цели следва да може да се изпълнява чрез всички налични инструменти съгласно Финансовия регламент. Механизмите за изпълнение, които трябва да се използват, са пряко управление и непряко управление, когато финансирането от страна на Съюза следва да бъде комбинирано с други източници на финансиране или когато изпълнението изисква създаването на структури със споделено управление. Освен това, за да отговори по-специално на новите тенденции и нужди като новите технологии, на Комисията е позволено да предложи отклонение от индикативните суми, определени в настоящия регламент, в контекста на годишната бюджетна процедура и в съответствие с Финансовия регламент.

(27)

За да се гарантира ефикасното разпределение на средства от бюджета на Съюза, е необходимо да се гарантира европейската добавена стойност на всички действия и дейности по линия на Програмата и допълването им с дейностите на държавите членки, като същевременно следва да се търсят последователност, взаимно допълване и полезни взаимодействия с програмите за финансиране, които подкрепят тясно свързани области на политиката. Въпреки че за пряко и непряко управляваните действия съответните работни програми осигуряват средство за гарантиране на последователността, следва да се установи сътрудничество между Комисията и съответните органи на държавите членки, за да се осигури последователност и допълняемост между пряко или непряко управляваните фондове и фондовете, подлежащи на споделено управление, като се спазват приложимите разпоредби на Регламента на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика(наричан по-нататък „Регламентът за общоприложимите разпоредби за периода 2021—2027 г.“).

(28)

Капацитетът на ВИТ и свързаната с него обработка на данни в Съюза следва да гарантират по-широкото използване на ВИТ от страна на промишлеността, както и — в по-общ план, в области от обществен интерес, за да се оползотворят уникалните възможности, които суперкомпютрите предоставят на обществото по отношение на здравеопазването, околната среда и сигурността, както и повишаването на конкурентоспособността на промишлеността, по-специално на МПС. Придобиването на суперкомпютри на световно равнище би осигурило системите за доставки на Съюза и би спомогнало за предоставянето на услуги за симулация, визуално представяне и създаване на прототипи, като същевременно гарантира, че системите за ВИТ са в съответствие с ценностите и принципите на Съюза.

(29)

Европейският парламент и Съветът изразиха подкрепата си за намеса от страна на Съюза в областта на ВИТ. Освен това между 2017 и 2018 г. 22 държави членки подписаха Европейската декларация за ВИТ — междуправителствено споразумение, с което те поеха ангажимент да си сътрудничат с Комисията за изграждане и внедряване на най-модерни ВИТ инфраструктури и инфраструктури за данни в Европа, които ще бъдат на разположение на научните общности и публични и частни партньори в целия Съюз.

(30)

Както се подчертава в оценката на въздействието, придружаваща предложението на Комисията за регламент на Съвета за създаване на съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии, за най-подходящо средство за изпълнението на специфична цел „Високопроизводителни изчислителни технологии“ се счита съвместно предприятие, по-специално за координиране на стратегиите на Съюза и националните стратегии и инвестиции във високопроизводителна изчислителна инфраструктура, както и научноизследователски и развойни дейности в тази област, обединяване на ресурси от публични и частни средства и за защита на икономическите и стратегическите интереси на Съюза. Освен това националните специализирани експертни центрове по високопроизводителни изчислителни технологии, по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/1488 на Съвета (18), предоставят високопроизводителни изчислителни услуги на промишлеността, включително МСП и стартиращите предприятия, академичните среди и публичните администрации.

(31)

Изграждането на капацитет, свързан с ИИ, е двигател с решаващо значение за цифровата трансформация на промишлеността, услугите и публичния сектор. Все по-автономни роботи се използват в заводите, дълбоководните дейности, домовете, градовете и болниците. Търговските платформи за ИИ преминаха от тестова фаза към реални приложения в секторите на здравеопазването и околната среда. Всички основни автомобилни производители разработват автомобили без водач, а техниките за машинно самообучение са в центъра на всички основни уеб платформи и приложения за големи данни. От съществено значение за Европа е да обедини сили на всички равнища с цел да бъде конкурентоспособна в международен план. Държавите членки признаха това, като поеха конкретни ангажименти за сътрудничество в координиран план за действие.

(32)

Хранилищата с алгоритми могат да обхващат голям набор от алгоритми, в това число прости решения като класификационни алгоритми, алгоритми на невронните мрежи и алгоритми за планиране или обосновка. Те могат също така да обхващат по-сложни решения като алгоритми за гласово разпознаване, навигационни алгоритми, вградени в автономни устройства, например дронове или автономни автомобили и алгоритми на изкуствения интелект, вградени в роботи, които им позволяват да взаимодействат със средата, в която се намират, и да се адаптират към нея. Хранилищата с алгоритми следва да бъдат леснодостъпни за всички при справедливи, разумни и недискриминационни условия.

(33)

В своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост Европейският парламент изтъкна въздействието на езиковите бариери върху промишлеността и цифровизацията на промишлеността. В този контекст разработването на широкомащабни, основани на ИИ езикови технологии като автоматичен превод, гласово разпознаване, анализ на големи данни с текст, системи за диалог и системи въпрос — отговор е от основно значение за запазване на езиковото многообразие, гарантиране на приобщаването и осигуряване на възможност за комуникация човек — човек и човек — машина.

(34)

Продуктите и услугите, основаващи се на ИИ, следва да бъдат лесни за ползване, следва да бъдат законосъобразни по подразбиране и следва да предоставят на потребителите по-голям избор и повече информация, по-специално по отношение на качеството на продуктите и услугите.

(35)

Наличието на големи масиви от данни и съоръжения за изпитване и експериментиране е от голямо значение за развитието на ИИ, включително езиковите технологии.

(36)

В своята резолюция относно цифровизацията на европейската промишленост Европейският парламент подчерта голямото значение на един общ европейски подход относно киберсигурността и призна необходимостта от повишаване на осведомеността. Той счете, че устойчивостта на киберпространството е изключително важна отговорност на ръководителите на предприятията и на лицата, определящи политиките в областта на индустриалната сигурност в Европа и на национално равнище, както и прилагането на принципите за сигурност и неприкосновеност на личния живот още при проектирането и по подразбиране.

(37)

Киберсигурността представлява предизвикателство за целия Съюз, което не може да бъде преодоляно само с национални инициативи. Капацитетът на Европа в областта на киберсигурността следва да бъде укрепен, за да се предостави на Европа необходимият капацитет за защита на гражданите, публичните администрации и предприятията от киберзаплахи. Освен това потребителите следва да бъдат защитени при използването на свързани продукти, които могат да бъдат предмет на хакерска атака и да застрашат тяхната безопасност. Тази защита следва да бъде постигната съвместно с държавите членки и частния сектор чрез разработване на проекти, за укрепване на капацитета на Европа в областта на киберсигурността, чрез осигуряване на координация между тези проекти и чрез гарантиране на широкото внедряване на най-новите решения в областта на киберсигурността във всички сектори на икономиката, включително проекти, услуги, компетентности и приложения с двойна употреба, както и чрез обединяване на компетентностите в тази област, за да се гарантира критична маса и високо равнище.

(38)

През септември 2017 г. Комисията представи пакет от инициативи, установяващ всеобхватен подход на Съюза към киберсигурността, с цел укрепване на капацитета на Европа за справяне с кибератаки и киберзаплахи, както и на технологичния и промишления капацитет в тази област. Този пакет включва Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета (19).

(39)

Доверието е предварително условие за функционирането на цифровия единен пазар. Технологиите за киберсигурност, като например цифровите самоличности, криптографията и засичането на непозволен достъп, както и прилагането им в области като финансите, промишлеността 4.0, енергетиката, транспорта, здравеопазването и електронното управление, са от първостепенно значение за гарантиране на сигурността и доверието в дейностите и сделките онлайн на гражданите, публичните администрации и предприятията.

(40)

Европейският съвет в заключенията си от 19 октомври 2017 г. изтъкна, че за успешното изграждане на цифрова Европа Съюзът се нуждае от пазари на труда и системи за обучение и образование, които са подходящи за цифровата ера, и че е необходимо да се инвестира в цифрови умения, за да могат всички европейци да ги придобият.

(41)

В заключенията си от 14 декември 2017 г. Европейският съвет призова държавите членки, Съвета и Комисията да придвижат напред дневния ред от социалната среща на върха в Гьотеборг през ноември 2017 г., включително европейския стълб на социалните права, както и образованието и обучението и изпълнението на новата европейска програма за умения. Освен това Европейският съвет прикани Комисията, Съвета и държавите членки да разгледат евентуални мерки за преодоляване на предизвикателствата в областта на уменията, свързани с цифровизацията, киберсигурността, медийната грамотност и ИИ, и необходимостта от приобщаващ, основан на ученето през целия живот и на иновациите подход към образованието и обучението. В отговор, на 17 януари 2018 г. Комисията представи първи пакет от мерки, насочени към основните компетентности, цифровите умения, общите ценности и приобщаващото образование. През май 2018 г. беше дадено началото на втори пакет от мерки за изграждането на европейско пространство за образование до 2025 г., в който също така се изтъква първостепенното значение на цифровите умения. Медийната грамотност включва основни компетентности (знания, умения и нагласи), които позволяват на гражданите да взаимодействат с медиите и други доставчици на информация по ефективен начин, както и да развиват критично мислене и умения за учене през целия живот, необходими им за тяхното социализиране и за превръщането им в активни граждани.

(42)

Предвид необходимостта от цялостен подход, в Програмата следва също така да се вземат под внимание приобщаването, квалификациите, обученията и специализацията, които — в допълнение към задълбочените цифрови умения — са решаващи за създаването на добавена стойност в основаното на знание общество.

(43)

В резолюцията си относно цифровизацията на европейската промишленост Европейският парламент заяви, че образованието, обучението и ученето през целия живот са крайъгълният камък на социалното сближаване в условията на цифрово общество. Освен това той изиска аспектите, свързани с равенството между половете, да бъдат включени във всички цифрови инициативи, като подчерта необходимостта от преодоляване на разликата между броя на мъжете и жените, работещи в сектора на информационната и комуникационна технология (ИКТ), тъй като това е от съществено значение за дългосрочния растеж и благоденствие на Европа.

(44)

Модерните цифрови технологии, подкрепени от Програмата, като например ВИТ, киберсигурността и ИИ, са вече достатъчно развити, за да се премине отвъд научноизследователската сфера и да бъдат внедрени, приложени и подсилени на равнището на Съюза. Подобно на внедряването на тези технологии, задълбочените цифрови умения също изискват действия на равнището на Съюза. Възможностите за обучение за придобиване на задълбочени цифрови умения, включително компетентностите за защита на данните, трябва да се ускорят, увеличат и направят достъпни в целия Съюз. Обратното би могло да възпрепятства безпроблемното внедряване на модерните цифрови технологии и да навреди на цялостната конкурентоспособност на икономиката на Съюза. Действията, подпомагани по Програмата, допълват действията, подкрепяни от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ +), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и „Еразъм+“ — всички създадени с Регламент на Европейския парламент и на Съвета и „Хоризонт Европа“. Тези действия ще бъдат насочени към работната сила на Съюза в частния и в публичния сектор, по-специално специалистите в областта на ИКТ и други специалисти от свързани области, както и студенти, обучавани и обучаващи. Терминът „работна сила“ се отнася до икономически активното население и включва както работниците и работещите самостоятелно заети лица, така и безработните лица.

(45)

Модернизирането на публичните администрации и услуги чрез цифрови средства е от решаващо значение за намаляването на административната тежест за предприятията, включително МСП, и за гражданите, като прави взаимодействията им с публичните органи като цяло по-бързи, по-удобни и по-евтини, както и като увеличава ефективността, прозрачността и качеството на услугите, предоставяни на гражданите и предприятията, като същевременно се увеличава ефикасността на публичните разходи. Тъй като много услуги от обществен интерес вече имат съюзно измерение, предоставената подкрепа за тяхното развитие и внедряване на равнището на Съюза следва да гарантира, че гражданите и предприятията ще могат да се възползват от достъпа до висококачествени цифрови услуги в целия Съюз, които, когато е възможно, са многоезикови. Освен това се очаква подкрепата на Съюза в тази област да насърчи повторното използване на информацията в обществения сектор.

(46)

Цифровизацията може да улесни и подобри безпрепятствената достъпност за всички, включително за по-възрастните хора, хората с намалена подвижност или увреждания, и хората в отдалечените или селските райони.

(47)

Цифровата трансформация на областите от обществен интерес, като например здравеопазването, мобилността, правосъдието, наблюдението на Земята или екологичния мониторинг, сигурността, намаляването на въглеродните емисии, енергийната инфраструктура, образованието и обучението, както и културата, изисква продължаването и разширяването на инфраструктурите за цифрови услуги, които позволяват сигурен трансграничен обмен на данни и насърчават развитието на национално равнище. Координацията между тези инфраструктури за цифрови услуги съгласно настоящия регламент води до най-добро реализиране на потенциала за използване на полезните взаимодействия.

(48)

Внедряването на необходимите цифрови технологии, по-специално тези в рамките на специфични цели „Високопроизводителни изчислителни технологии“, „Изкуствен интелект“ и „Киберсигурност и доверие“, е от съществено значение за извличането на ползи от цифровата трансформация и би могло да бъде допълнено от други водещи и бъдещи технологии, например технологиите на разпределения регистър (например блок-верига).

(49)

Цифровата трансформация следва да предоставя на гражданите възможност за сигурен достъп до техните лични данни, както и възможност за сигурно използване и управление на тези данни през границите, независимо от тяхното местоположение или от местоположението на данните.

(50)

В декларацията от Талин от 6 октомври 2017 г. относно електронното управление министрите, които отговарят за въпросите на електронното управление и координацията, от държавите членки и държавите — членки на Европейската асоциация за свободна търговия, стигнаха до заключението, че напредъкът в областта на цифровите технологии изцяло преобразува техните общества и икономики, като отправя предизвикателство към ефективността на вече разработените политики в широк кръг области, както и към ролята и функцията на публичната администрация като цяло, както и че е техен дълг е да предвидят и управляват тези предизвикателства, за да се отговори по-добре на нуждите и очакванията на гражданите и предприятията.

(51)

Модернизирането на европейските публични администрации е един от ключовите приоритети за успешното прилагане на цифровия единен пазар. В междинната оценка на стратегията за цифров единен пазар се подчертава необходимостта да се засили преобразуването на публичните администрации и да се гарантира на гражданите лесен, надежден и безпроблемен достъп до обществените услуги.

(52)

Годишният обзор на растежа, публикуван от Комисията през 2017 г., показва, че качеството на европейските публични администрации оказва непосредствено въздействие върху стопанската среда, поради което е решаващ фактор за стимулиране на производителността, конкурентоспособността, икономическото сътрудничество, устойчивия растеж, заетостта и висококачествените работни места. По-специално ефикасната и прозрачна публична администрация и ефективните правосъдни системи са необходими за насърчаването на икономическия растеж и предоставянето на висококачествени услуги за гражданите и предприятията.

(53)

Оперативната съвместимост на европейските обществени услуги засяга всички равнища на администрацията: европейско, национално, регионално и местно. Освен премахването на пречките пред функционирането на вътрешния пазар, оперативната съвместимост улеснява трансграничното сътрудничество, насърчаването на европейските стандарти и успешното прилагане на политиките и има голям потенциал за избягване на трансграничните електронни бариери, като освен това гарантира създаването на нови и утвърждаването на развиващите се общи обществени услуги на равнището на Съюза. С цел да се премахне разпокъсаността на европейските обществени услуги и да се подкрепят основните свободи и действащото взаимно признаване в Съюза, следва да бъде насърчаван цялостен междусекторен и трансграничен подход към оперативната съвместимост по начина, който е най-ефективен и най-добре съответстващ на потребностите на крайните ползватели. Този подход означава, че оперативната съвместимост трябва да се разбира в широк смисъл — от техническото до правното измерение, включително елементите на политиката в тази област. Поради това дейностите ще излязат извън рамките на обичайния жизнен цикъл на решения, за да се включат всички елементи на намеса в подкрепа на необходимите рамкови условия за устойчива оперативна съвместимост в широк смисъл. Програмата следва също така да улеснява взаимното обогатяване между различните национални инициативи, които водят до развитието на цифрово общество.

(54)

Програмата следва да насърчава решенията въз основа на отворен код, за да се предостави възможност за повторно използване, да се повиши доверието и да се осигури прозрачност. Този подход ще окаже положително въздействие върху устойчивостта на финансираните проекти.

(55)

Бюджетът, отпуснат за специфични действия, посветени на изпълнението на рамката за оперативна съвместимост и оперативната съвместимост на разработените решения, се очаква да възлезе на 194 милиона евро.

(56)

В Резолюцията на Европейския парламент относно цифровизацията на европейската промишленост се подчертава значението на деблокирането на достатъчно публично и частно финансиране за цифровизацията на промишлеността в Европа.

(57)

На 19 април 2016 г. Комисията прие инициативата „Цифровизиране на европейската промишленост“, за да гарантира, че всеки промишлен отрасъл в Европа, независимо от кой сектор е, където и да е разположен и без значение каква е неговата големина, ще може в пълна степен да се възползва от цифровите иновации. Това е от особено значение за МСП в секторите на културата и творчеството.

(58)

Европейският икономически и социален комитет приветства съобщението на Комисията „Цифровизиране на европейската промишленост“ и го разглежда, заедно с придружаващите документи, като „първата стъпка в мащабна европейска работна програма, която трябва да се изпълнява в тясно сътрудничество между всички заинтересовани лица в публичния и частния сектор“.

(59)

Постигането на целите може да изисква мобилизиране на потенциала на допълващи се технологии в областите на мрежите и изчисленията, както се посочва в съобщението на Комисията „Цифровизиране на европейската промишленост“, в което се отчита, че „наличието на мрежова и облачна инфраструктура от световна класа“ е основен компонент на цифровизацията на промишлеността.

(60)

Като предвижда единен набор от правила, пряко приложими в правния ред на държавите членки, Регламент (ЕС) 2016/679 гарантира свободното движение на лични данни между държавите членки, и укрепва доверието и сигурността на гражданите — два абсолютно необходими елемента за истински цифров единен пазар. Всички действия, предприети в рамките на Програмата, които включват обработването на лични данни, следва да допринасят за безпрепятственото изпълнение на посочения регламент, например в областта на ИИ и технологиите на разпределения регистър (напр. блок-верига). Тези действия следва да подкрепят развитието на цифрови технологии, с които се спазват задълженията за защита на данните още при проектирането и по подразбиране.

(61)

Програмата следва да бъде изпълнявана при пълно зачитане на международната рамка и рамката на Съюза за закрила на интелектуалната собственост и правоприлагане в тази област. Ефективната закрила на интелектуалната собственост играе ключова роля за иновациите и по този начин е необходима за ефективното изпълнение на Програмата.

(62)

Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство, могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (20), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. Тези инструменти следва да могат да предвиждат частично асоцииране, а именно асоцииране към ограничен брой специфични цели, преследвани в рамките на Програмата. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на OLAF и на Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(63)

Органите, на които е възложено изпълнението на Програмата, следва да съблюдават разпоредбите, приложими за институциите на Съюза, както и националното право относно обработката на информация, по-специално на чувствителната некласифицирана информация и на класифицирана информация на ЕС. За специфична цел „Киберсигурност и доверие“, от съображения за сигурност може да се наложи изключването на правни субекти, които са контролирани от трети държави, при покани за представяне на предложения и представяне на предложения за участие по Програмата. В изключителни случаи може да се наложи такова изключване също и за специфични цели „Високопроизводителни изчислителни технологии“ и „Изкуствен интелект“. Съображенията за сигурност при такова изключване следва да бъдат пропорционални и следва да бъдат надлежно обосновани с позоваване на рисковете от включването на тези субекти.

(64)

На фона на значението на справянето с изменението на климата и в съответствие с ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (21) и целите на ООН за устойчиво развитие, Програмата има за цел да допринесе за интегрирането на действията в областта на изменението на климата и за постигане на общата цел най-малко 30 % от разходите на бюджета на Съюза да бъдат в подкрепа на целите в областта на климата, както и да допринесе за амбицията да се предоставят 7,5 % от годишните разходи по многогодишната финансова рамка за целите в областта на биологичното разнообразие през 2024 г. и 10 % — през 2026 г. и 2027 г., като същевременно се вземат предвид съществуващите припокривания между целите в областта на климата и на биологичното разнообразие. Съответните действия следва да бъдат определени по време на подготовката и изпълнението на Програмата и следва да бъдат оценени в контекста на съответните оценки и процеси на преразглеждане.

(65)

Тъй като Програмата е нова, полезно е в приложение да се представи техническо описание на обхвата на действията на Програмата. Това техническо описание, включено в това приложение, следва да бъде взето предвид от Комисията при изготвянето на работните програми, a работните програми следва да бъдат в съответствие със специфичните цели, определени в настоящия регламент.

(66)

Работните програми следва по принцип да бъдат приемани като многогодишни работни програми, обикновено на всеки две години, или, ако е обосновано от необходимост, свързана с изпълнението на Програмата, като едногодишни работни програми. Формите на финансиране от Съюза и методите за изпълнение на Програмата следва да се избират в зависимост от възможностите за осъществяване на специфичните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверките, административната тежест и очакваният риск от неспазване. Този избор следва да включва разглеждането на възможността за използване на еднократни суми, фиксирани ставки и единични разходи, както и финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(67)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за да изменя приложение I към настоящия регламент с цел отразяване на технологичните промени и развитието на пазара по отношение на посочените в него действия по начин, който съответства на целите на настоящия регламент и за да може да изменя приложение II към него по отношение на измеримите показатели, когато се счита за необходимо, както и да допълва настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(68)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на избора на субекти, които да формират първоначалната и допълнителна мрежа от европейски цифрови иновационни центрове, и приемане на работни програми за специфични цели 2, 4 и 5 и за евентуалните други действия в режим на пряко управление за специфични цели 1 и 3, така че целите на Програмата да бъдат постигнати в съответствие с възприетите от Съюза и държавите членки приоритети, като същевременно се гарантира съгласуваност, прозрачност и непрекъснатост на съвместното действие на Съюза и държавите членки. Тези изпълнителни правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (22). За действия в режим на непряко управление работните програми се приемат в съответствие с правилата на управителните съвети на органите, на които е възложено изпълнението на Програмата.

(69)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), по-специално тези относно защитата на личните данни, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, свободата на стопанска инициатива, забраната на дискриминацията, здравеопазването, защитата на потребителите и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Настоящият регламент следва да се прилага от държавите членки при зачитане на тези права и принципи.

(70)

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от ДФЕС. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета на Съюза чрез безвъзмездни средства, награди, поръчки и непряко управление и предвиждат проверки по отношение на отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързване с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(71)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да подкрепя и ускорява цифровата трансформация на европейската икономика, промишленост и общество, да предоставя ползите от нея на гражданите, публичните администрации и предприятията в целия Съюз, както и да спомага за подобряването на конкурентоспособността на Европа в глобалната цифрова икономика, като същевременно допринася за преодоляване на цифровото разделение в целия Съюз и засилва стратегическата автономност на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, a поради техния обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(72)

За да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в съответната област на политиката и да се даде възможност изпълнението да започне от началото на МФР за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и следва да се прилага с обратно действие считано от 1 януари 2021 г.

(73)

Поради това Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета (23) следва да бъде отменено,